През 2022 г. Сметната палата осъществи 288 финансови одита на годишните

...
През 2022 г. Сметната палата осъществи 288 финансови одита на годишните
Коментари Харесай

Сметната палата коригира неправилни отчитания за 2,75 млрд. лева

През 2022 г. Сметната палата реализира 288 финансови одита на годишните финансови доклади (ГФО) на бюджетните организации за 2021 година Въз основа на тях е изготвен обобщен отчет, който показва значителен брой на изразените  от Сметната палата немодифицирани мнения* - 218 (76% от всички изразени мнения). Те са за годишните финансови доклади на бюджетните организации, които дават вярна и почтена визия за финансовото им положение, финансовите резултати от активността и паричните потоци. Обективната финансова информация е надеждна база за взимане на управнически решения на институционално, районно и национално равнище.

Приносът на Сметната палата към възстановяване на отчетността на равнище обособена организация е стартирането на одита още през отчетния интервал и възможността откритите от инспекторите неправилни регистрирания да се поправят до привършване на одита. По време на финансовите одити на ГФО за 2021 година са поправени неправилни регистрирания във финансовите доклади на бюджетните организации в размер на 2,75 милиарда лева (при ГФО за 2020 година са поправени неправилни регистрирания за 2,39 млрд.).
-->
В резултат на корекциите, направени от одитираните организации, броят на негативните отзиви е намалял с 89%. За сметка на това са нарастнали немодифицираните отзиви с 39%. Най-съществена смяна се следи при общините, при които немодифицираните отзиви са се нараснали с 48 броя или с 55%. В същото време относителният дял на изразените модифицирани (квалифицирани и отрицателни) отзиви е най-голям при финансовите одити на ГФО на общините от всички бюджетни организации.

(*Немодифицирано мнение – когато докладът дава вярна и почтена визия за финансовото положение на организацията; Модифицирани отзиви: 1) квалифицирано мнение – когато има основни неправилни регистрирания или пропуски на значима финансова информация, чийто резултат не е всеобхватен; 2) негативно мнение – когато неправилните регистрирания или пропуски са както основни, по този начин и всеобхватни; Отказ от изложение на мнение – когато инспекторът не е в положение да получи задоволителни и уместни одитни доказателства, което е както значително, по този начин и всеобхватно.)

Сметната палата е изразила немодифицирано мнение за 218 бюджетни организации, квалифицирано мнение – за 59 бюджетни организации, негативно мнение – за 10 бюджетни организации и отвод от изложение на мнение – за 1 бюджетна организация.

При установени случаи на несъобразяване със законовите и други нормативни разпореждания, според член 57, алинея 1 от ЗСП, са известени способените органи (АДФИ – за шест министерства и ведомства, едно държавно висше учебно заведение и 53 общини, и Прокуратурата на Република България – за едно централно ведомство) за предприемане на ограничения. При установени данни за закононарушение според член 58, алинея 1 от ЗСП е известена Прокуратурата на Република България (за пет общини).

Съгласно член 49, алинея 3 от ЗСП одитни отчети са изпратени по подготвеност и на други органи за сведение или за предприемане на съответни дейности (Министерство на финансите, Националната организация за приходите, общински препоръки, Националното съдружие на общините в Република България).

Слабости при правене на финансовия доклад

В трите групи одитирани обекти – министерства и ведомства, държавни висши учебни заведения и общини се позволяват сходни недостатъци:

- проблеми при идентифицирането и използването на правила от Закона за счетоводството;

- неспазване на напътствията на Министерството на финансите по отношение на задължението за осъществяване на обзор за амортизация на дълготрайните активи;

- неспазване на напътствията на Министерството на финансите по отношение на задбалансово отчитане на поетите и осъществени задължения и/или зародилите нови задължения за разноски, условни вземания и отговорности и др.;

- неправилни регистрирания във връзка с класифицирането на приходите и разноските, активите и пасивите по съответните параграфи и подпараграфи от Единната бюджетна подредба и сметки от Сметкоплана на бюджетните организации.

Посочените недостатъци са разпознати и при осъществяването на одитите на ГФО за предходните четири години.

Слабости при организацията на финансовата отчетност

Конкретните недостатъци в годишните финансов доклади се дължат на предпоставки, които Сметната палата разпознава и проучва:

- неефикасен надзор от първостепенните разпоредители към разпоредителите от по-ниска степен с бюджет върху воденето на счетоводна отчетност и бюджетната дисциплинираност, по отношение на пълнотата и достоверността на информацията;

- липсва условие в нормативната уредба за генериране на унифицирана база данни за всички счетоводни записвания на начислена и касова основа в системата на първостепенния разпоредник с бюджет;

- непълен административен потенциал, изключително в общините.

За страдание, тези недостатъци са разпознати и през предходните години.

Приемливост на рамката за финансово отчитане в обществения бранш

Докладът показва финансовата отчетност в обществения бранш, като стартира от одитното мнение на една бюджетна организация през систематизирани количествени данни, формулиране на най-честите недостатъци и аргументите за тях и доближава до систематизирано умозаключение за нормативната рамка за отчетност в обществения бранш. В отчета се показва, че удовлетворяването на високите условия за финансово отчитане е сложено под риск в България поради:

- създаване на условията за финансова отчетност на бюджетните предприятия на основа на счетоводни стандарти, предопределени за частния сектор;

- неналичието на консолидирана рамка за финансово отчитане, за сметка на голям брой общи и самостоятелни инструкции за реализиране на отчетността.

Сметната палата предлага да бъде преосмислена рамката за финансова отчетност в България, като по-скоро стартира подготовката за приемане на Международните счетоводни стандарти за обществения бранш (МССПС) или на Европейски счетоводни стандарти за обществения бранш (ЕССПС), поради условията на Закона за обществените финанси.

Отчитайки развиването на плана за въвеждане на ЕССПС, Сметната палата поддържа :

- цялостното използване на правилото за настоящо начисляване в обществения бранш, което ще обезпечи база за правилно премерване и обмисляне на дейностите в обществения бранш.

-  приемането на консолидирана рамка за финансово отчитане в обществения бранш, която да размени настоящата сега рамка, състояща се от голям брой общи и самостоятелни инструкции за реализиране на отчетността.

- самодейността за основаване и приемане на ЕССПС, с което ще се увеличи качеството и прозрачността на финансовото отчитане в обществения бранш и ще се основат условия за реализиране на по-добро финансово ръководство на публичните запаси и обществения дълг.

- напъните на Министерство на финансите за модернизиране на счетоводството в обществения бранш, като Сметната палата ще продължава да дава справедлива оценка на степента на развиване на финансовата отчетност.



Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР